Българинът не ще на германското поле, иска да работи за пари

Години наред Германия привличаше хиляди сезонни работници от Полша, Румъния, България. Днес все по-малко източноевропейци искат да работят по германските полета. Постепенно те откриват начин да печелят по-добри пари.

Всяка година германските селски стопанства наемат сезонни работници за прибирането на реколтата от аспержи, ягоди, грозде. Само през 2016 година в германските ферми са работили 286 000 сезонни работници. По правило помагачите по прибирането на реколтата получават 8,84 евро на час. Към тази сума се прибавят и различни премии.

Ако сезонните работници работят на акорд и получават надници за килограм, а не на час, заплащането често се увеличава. Ако работниците обаче имат договори за краткосрочна заетост, т.е. за по-малко от три месеца или 70 дни, германските фермери не са задължение да ги осигуряват социално, пише Дойче веле.

Недостиг на сезонни работници

Открай време фермерите се оплакват, че германците не желаят да се занимават с работа на полето. Затова много селски стопанства се обръщат за помощ към посреднически агенции. Срещу определена такса те наемат сезонни работници от Източна Европа. Но напоследък и в тези страни има все по-малко кандидати. "Това се превърна в много трудна работа", казва шефът на една посредническа агенция за полски сезонни работници, който желае да остане анонимен. "Тази година е пълна катастрофа", споделя той.

Преди години ситуацията изглеждала другояче, разказва шефът на посредническата агенция. Дори и добре квалифицирани поляци се хващали като сезонни работници в Германия. Но след като успявали да съберат известна сума, след няколко години те преставали да работят по германските полета и инвестирали спечелените пари в родната Полша. "Освен това междувременно нивото на заплатите в Полша се повиши и дори там се усеща недостиг на сезонна работна ръка. В Полша има много възможности за намиране на по-привлекателна работа", казва той.

"При нас пристигат много повече запитвания за сезонни работници, отколкото можем да ангажираме", оплакват се от друга посредническа агенция, която наема работна ръка от Румъния. Шефът на агенцията споделя, че икономическото развитие в Румъния не е толкова добро както в Полша, но отливът на полски сезонни работници просто не може да бъде компенсиран с работна ръка от Румъния.

"Работата на полето е тежка и ние не успяваме да намерим германски сезонни работници. Затова сме зависими от нашите вече доказани работници от Източна Европа. Но в последно време пристигат все по-малко", оплаква се производителят на аспержи Юрген Якобс. Той споделя, че тази година при него се записали общо 350 помагачи от Полша и Румъния, само че 85 от тях въобще не дошли.

Сега германските селскостопански сдружения настояват за отваряне на трудовия пазар за сезонни работници от страни, които не членуват в ЕС. "Проблемът е в това, че от Полша, България и Румъния при нас пристигат все по-малко хора. Затова би било разумно в бъдеще да бъдат ангажирани сезонни работници от Украйна и Беларус", казва председателят на градинарското сдружение в Бранденбург Андреас Йенде.

Демографска промяна в Полша

По принцип не става дума за пари, т.е. германските селски стопани не търсят по-евтина работна ръка от германската. "При нас всички получават минималната почасова надница от 8,84 евро - независимо дали са германци или източноевропейци. Не става дума за пари, става дума за това изобщо да намерим хора", казва Андреас Йенде.

Председателят на градинарското сдружение в Бранденбург разказва, че тази провинция е започнала да произвежда зеленчуци и плодове - най-вече аспержи - в големи количества през 1990-те. По правило засаждането и прибирането на аспержите е тежка работа. Но по време на голямата безработица след обединението на Германия много германци са изкарвали хляба си, работейки на полетата с аспержи. По-късно обаче в тази сфера започват да работят предимно полски сезонни работници, които не след дълго се пренасочват към Великобритания, защото там заплащането е по-добро. Така германските производители прибягват до помощта на работници от България и Румъния. В най-добрите времена в Бранденбург е имало по 7000 сезонни работници. Тази година обаче те са само 5000.

"Междувременно и в Полша настъпи демографска промяна. Там също се търсят специалисти и все повече млади поляци намират работа в родината си и по професията си", казва Андреас Йенде. Румънците и българите също търсят по-добре платена работа. В Германия те предпочитат да работят като строителни работници или пък като доставчици на пощенски пратки, защото в тези сфери могат да получават и над десет евро на час.

Разликата в заплащането в Германия и Източна Европа все още е доста голяма. Докато в Германия минималната почасова надница възлиза на 8,84 евро, в Полша тя е 2,85 евро, а в Румъния - 2,50 евро. В България минималното почасово заплащане възлиза на 1,57 евро.